Православна църква почита паметта на света Неделя
Българската православна черква уважава през днешния ден паметта на света великомъченица Неделя или Кириакия - една от най-тачените от българите светици. Родена през 3 в. в Мала Азия, Кириакия загинала страдалчески за своята вяра по време на гоненията против християните при император Диоклетиан.
Мощите на светицата са пренесени в столицата на Второто българско царство - град Търново при ръководството на царете Асеневци. По-късно патриарх Евтимий описал нейния живот и премеждия, превеждайки от гръцки на старобългарски името й Света Неделя.
Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива госпожица, облечена в национална носия. Народният фетиш към светицата е присъщ най-вече за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й назовават Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя. В тези региони и до през днешния ден битува вярването, че „ Голямата Неделя е майка на всички недели в годината ” или, че е „ майка на неделния ден от седмицата ”.
На празника не би трябвало да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противоположен случай светицата доста ще се разсърди и ще накаже с заболявания и със гибел дамите, които са работили. За Голяма Неделя стопанките подготвят обредни питки, които раздават в църква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата. На Голяма св. Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата.
По случай храмовия празник в едноименната столична митрополитска катедрала „ Света Неделя “ ще бъде отслужена тържествена литургия.
На 7 юли имен ден честват: Неделя, Неделчо, Недялка, Недялко, Неда, Недьо, Недка, Недко, Нели, Нелина, Ненка, Ненко, Ненчо, Делян, Дельо, Делчо.
Мощите на светицата са пренесени в столицата на Второто българско царство - град Търново при ръководството на царете Асеневци. По-късно патриарх Евтимий описал нейния живот и премеждия, превеждайки от гръцки на старобългарски името й Света Неделя.
Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива госпожица, облечена в национална носия. Народният фетиш към светицата е присъщ най-вече за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й назовават Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя. В тези региони и до през днешния ден битува вярването, че „ Голямата Неделя е майка на всички недели в годината ” или, че е „ майка на неделния ден от седмицата ”.
На празника не би трябвало да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противоположен случай светицата доста ще се разсърди и ще накаже с заболявания и със гибел дамите, които са работили. За Голяма Неделя стопанките подготвят обредни питки, които раздават в църква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата. На Голяма св. Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата.
По случай храмовия празник в едноименната столична митрополитска катедрала „ Света Неделя “ ще бъде отслужена тържествена литургия.
На 7 юли имен ден честват: Неделя, Неделчо, Недялка, Недялко, Неда, Недьо, Недка, Недко, Нели, Нелина, Ненка, Ненко, Ненчо, Делян, Дельо, Делчо.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ